Съвременни будители

0

„До къде стигнаха децата?“ е въпрос, който Александър ми задава, докато водим разговор край пистата на стадион Васил Левски.

Казано на медиен жаргон, с отминаването на 1-ви ноември, темата за народните будители ще „пропада все по-надолу“. Да, будители има и сред нас (да ги наречем „съвременни“), а ние днес ще ви представим един от тях:

 По повод предстоящото ни бягане „5km Blind Run, ще ви запознаем с Александър Цоканов, един човек с 90 % зрителни увреждания, който е успял спортист, учител и треньор по лека атлетика и то на деца с увреждания:

Бихте ли ни разкрили в какво се състои Вашето увреждане? Рядко зрително заболяване, което се нарича «дегенерация на макулата“. До 9-годишна възраст не знаех, че имам проблем, но в този период започнах да изпитвам затруднения при четене в учебниците и на дъската.

Разкажете ни за Вашите спортни успехи? На 15 години започнах да посещавам тренировки по лека атлетика. През 2005 г. бяха моите първи международни изяви – на Световното първенство за младежи и девойки със зрителни вреждания в Колорадо Спрингс (САЩ) и на Европейското първенство за мъже и жени със зрителни увреждания в Хелзинки (Финландия).

Първите си медали завоювах отново през 2006 г. на Европейското първенство за младежи и девойки със зрителни увеждания в Асен (Холандия), където станах шампион на 400 м. гладко бягане, втори в дисциплината 800 м. и трети на скок на дължина.

През 2007 г. на Световното първенство за младежи и девойки със зрителни увреждания в САЩ, спечелих златен медал в щафетното бягане на 4 х 200 м. и бронзов в бягането на 800 м.

Каква беше причината, да прекратите Вашата кариера на спортист и атлет? Тривиална! През 2010 г. получих множество контузии, които ми попречиха да доразвия потенциала си. За мен беше голямо разочарование, защото имах своя мечта, да продължа да се реализирам като състезател и да постигна още по-големи постижения в леката атлетика и спорта.

Как станахте треньор към Българската параолимпийска асоциация? След спирането ми с професионалния спорт няколко години стоях настрана от леката атлетика и работих само като учител по физическо възпитание. През 2015 г. в мен се зароди идеята – да стана треньор на деца с увреждания.  Вече имах опита и реших, че мога да помогна на тези специални деца, да се докоснат до магията на спорта и да изживеят емоциите, които аз имах късмета и щастието да изпитам.

Разкажете ни малко повече за групата от деца, която тренирате. Какви са мечтите им, какво обичат да правят? В момента групата, която тренирам се състои от четирима състезатели на различна възраст, по-малки и по-големи:

*Ивелина Горанова, на 18 години, с хемипареза на десните крайници, Благовеста Колева, на 30 години, с нарушено зрение,  Иван Дамянов, 14, и Александър Атанасов, 22, с церебрална парализа.

Хората, с които работя са много различни от гледна точка на уврежданията, които имат. Някои от тях искат да постигнат големи спортни успехи, други нямат такива амбиции, но всички си приличат по едно –  имат нужда да им се обърне внимание, да им се подаде ръка, да им се даде шанс.

*Ивелина е „нашето Иве от 5kmrun“, което претърпя нещастен инцидент през 2015 г., а участниците от 4-те града, успяхме да съберем сума за нейното възстановяване и излизане от кома.

Как спорта помага на децата с увреждания? Спортът помага на децата по много начини. Подобрява здравословното им и функционално състояние, прави ги по-отговорни, по-самостоятелни, придава им самочувствие и създава в тях чувство за принадлежност към отбора.

Най-важно за мен е да науча децата да бъдат силни, упорити и борбени, защото имайки такива затруднения, те трябва да се борят и стараят много повече от останалите деца.

Доколко смятате, че специално организираните състезания за деца с увреждания са достатъчни и лесно достъпни? Има състезания за деца с увреждания, но са малко. Моето желание е такива състезания да се провеждат по-често, както и да се предостави възможност на повече деца да тренират и участват в тях. Една от причините да организираме това тематично бягане за незрящи в рамките на 5kmrun е именно тази!

Какви са трудностите, пред които се изправяте? Повечето трудности, с които се сблъсквам са преoдолими, по-скоро трудното е да накарам родителите да повярват, че дори децата им в подобно състояние, могат да се справят…

С какво се различава този тип треньорство от другите? Работата с такива деца изисква повече внимание и търпение, защото резултатите се постигат много по-трудно и бавно, но пък тези резултати носят неимоверно удвовлетворение, както за мен, така и за децата и техните родители. Тренировката трябва да бъде съобразена с вида, степента на увреждането и индивидуалните възможности на детето, така че, да не му се навреди.

Вие сте част от инициативата на 5kmrun и бягането за хора със зрителни увреждания 5km Blind run на 18-ти ноември, какво да очакваме на това бягане в този ден? Да, аз и моите деца, ще участваме заедно с всички от 5kmrun и Федерацията „Спорт за хора със зрителни увреждания“. Общата ни идея е да подкрепим спорта за хора със зрителни увреждания и да помогнем да се популяризират адаптираните и специализирани спортове за незрящите хора. А нашата кауза е, че хората със зрителни увреждания също имат нужда и право да спортуват.

Надявам се събитието да има голяма посещаемост и така посланието ни да достигне до още повече хора.

Благодарим на Александър за това интервю, а ние ви очакваме на 18-ти ноември в Южен парк, да подадем ръка на хората със зрителни увреждания, като им помогнем, да се докоснат до спорта и станат част от нашата общност! 🙂

Share.

НАПИШИ КОМЕНТАР